Музиката не е декорация — а инструмент за разказване на истории
Какъв път води от оркестрови репетиции, през музика за реклама, чак до звуковия пейзаж на международен филм? Чаба Фалтай, креативен директор на Schubert Music Library, е изминал точно този път — оставяйки следа като композитор, продуцент и музикален супервайзър. В това интервю той разкрива как стиловото разнообразие и драматургичната чувствителност могат да се превърнат в тайното оръжие на продукцията и защо никога не е достатъчно просто да „избереш добър трак“ за сцена. Разговаряме и за задкулисни истории от филма Maria – с участието на Анджелина Джоли и заснет в Унгария – и обсъждаме какво прави Schubert Music Library повече от просто поредната библиотека за продукционна музика. Това е разговор за занаята, страстта – и за това как самият звук може да стане персонаж.
Нека започнем от началото: Как започна вашата музикална кариера и кога се насочихте към продукционната музика?
Започнах да свиря на пиано като дете и още от ранна възраст експериментирах с малки композиции. По-дълбокият ми интерес към композицията се разви в гимназията, когато започнах да свиря в група. Първоначално правехме кавъри, но скоро започнахме да пишем собствени песни. Продукционната музика не беше съзнателно решение – по-скоро възможност, която се появи пред мен. Първата ми поръчка вероятно беше реклама за агенцията DDB, музиката, на която написах заедно с още автори.
Интересното е, че както началото ми в групова музика, така и в продукционната музика са свързани с един човек: Золтан Истванфи. Той беше лидер и китарист-композитор на първата ми група. Тъй като е работил дълго време в рекламни агенции, получих първата си такава поръчка чрез него. С течение на времето осъзнах, че музиката, която обичам да пиша, не намира издател или аудитория в Унгария. В същото време винаги ме привличаше изследването на различни стилове – а продукционната музика ми даде точно тази свобода.
Това направление стана още по-силно в мен, когато срещнах съпругата си, покойната Жозия Талер, която вярвам, че е една от най-значимите композиторки на прага на новото хилядолетие. Тя изгради както концертна кариера, така и кариера в приложната музика по неповторим начин — което беше и вдъхновение за мен.
Вие сте се изявявал в много роли — композитор, продуцент, креативен директор. Как се различава светът на продукционната музика от сценичната или популярната музика?
При продукционната музика почти винаги има клиент – режисьор, хореограф или рекламна агенция. Повечето проекти изискват работа в екип, и не всеки композитор е подходящ за това. Ако пишете за себе си, за групата си или за концерт, произведението обикновено се формира от собствените ви решения. В музиката за конкретен проекъ обаче трябва да се адаптирате към външни параметри – които често не идват от композитора.
За мен това предизвикателство остава вдъхновяващо и до днес. През годините съм работил в жанрове от минималистично техно до пълни симфонични произведения – и именно това разнообразие прави работата толкова вълнуваща.
През последните години вие оформяте музикалната идентичност на множество реклами, филми и телевизионни продукции. Каква добавена стойност лично внасяте в тези проекти?
Преди всичко: вкусът и опитът ми. Вкусът на създателя винаги оставя отпечатък върху крайния продукт – въпреки че това е и един от най-дискутираните аспекти. Произведение може да се оценява технически – например дали отговаря на жанровите очаквания – но крайната оценка е дали работи. Нещо може да е технически безупречно, но ако не резонира с визуалния образ или с аудиторията, няма да бъде ефективно. Балансирането на тази финна интеракция е това, което считам за най-голямото си постижение.
Наскоро работихте като музикален супервайзър в Maria. Как протече този проект и какви предизвикателства донесе?
Проект като този винаги изисква тясна работа в екип, водена от сценария и визията на режисьора. Maria беше особено комплексен: трябваше да намеря различни музикални произведения, някои от които станаха оперни откъси или бекграунд тракове, докато други вече бяха вписани в сценария.
Част от ролята ми беше на музикален консултант: например определяне колко музиканти да бъдат записани за определени сцени – балансирайки автентичност, бюджет и визуално въздействие. Например, струнен състав не трябва да има 16 виоли, два цигулки и осем контрабаса, ако няма нито едно виолончело — такива дисбаланси могат да се появят, ако разпределението на музикантите не е направено професионално.
Моите задачи включваха и подготовка на партитури, редакция на записи, музикални репетиции с актьорите и, разбира се, координиране на целия процес. Такава сложна работа изисква много различни умения — и е еднакво важно да знаеш кога да се обърнеш към специалисти. Например, не поех музикално обучение на актрисите преди снимките — въпреки че самият аз съм го правил в по-младите си години — а намерих колега, който е най-добър в това, и му възложих задачата, като лично присъствах на репетициите през цялото време.
Едно от най-големите предизвикателства беше почти целият музикален материал да бъде презаписан: така че оригиналният глас на Мария Калас да остане, но звукът да отговаря на съвременните изисквания за съраунд. Това изискваше прецизна музикална и техническа работа и високо внимание към запазване на оригиналния стил и автентичност.
Как се разви вашата връзка с Schubert Music Library и какво ви мотивира да се присъедините?
Много години бяхме конкуренти. Но както Густав Щидл, така и аз осъзнахме, че използването на музика се е променило фундаментално – пазарът почти изцяло се премести към онлайн платформи. Справянето с това предизвикателство изискваше обединени усилия. По-малките местни компании все по-трудно се конкурират с глобални доставчици на услуги, и осъзнавайки това, решихме да се слеем.
Това сътрудничество ме освободи от ежедневните бизнес задължения, давайки ми много повече време за креативна работа.
Каква е вашата текуща роля в Schubert Music Library и какви са вашите отговорности?
Професионално отговарям за три каталога — това включва разработване на концепции и работа с композиторите. Това особено ми харесва, тъй като работим с международен екип от композитори, където се събират много различни стилове и авторски подходи.
В момента едновременно работя по албум с рекламна музика, който аз създадох, рок албум с шотландски композитор, африкански deep house проект с южноафрикански продуцент, както и голям оркестров албум с английски композитор. Някои от тях ги водя по време на композицията, на други асистирам при миксиране или мастеринг, а при трети получавам готови албуми и се занимавам основно с концептуални въпроси.
Разбира се, също така композирам музика сам, а комуникацията с клиенти остава част от задълженията ми — това ми помага да съм ежедневно ангажиран в управлението.
Мисията на Schubert Music Library е да предоставя висококачествена, леснодостъпна приложна музика за филмови създатели, рекламодатели и създатели на съдържание. С какво се различава от международните конкуренти?
С това, че предлагаме реални музикални професионалисти, които да помагат на клиентите при избора. Не мога да подчертая това достатъчно: подбирането на музика спрямо визуалната драматургия е професия сама по себе си. Не е достатъчно просто да „избереш нещо, което харесваш“ – трябва да разбереш музиката и как тя работи с образа.
Музиката има своя собствена драматургия, а съзнателното й използване е ключово за извличане на максимума от визуалното съдържание. До момента нито алгоритми, нито неспециалисти могат ефективно да решат тази сложна задача. Филмопроизводството е сериозна инвестиция – и винаги ме натъжава, когато музиката, един от най-важните му елементи, не получава заслуженото внимание. Неправилният избор на музика може да съсипе цялата продукция, докато правилният може дори да повиши качеството на по-слабите визуални кадри.
Когато погледнете назад към кариерата си, има ли проекти или музикални моменти, които считате за особено определящи?
Има няколко. Например албумът Retropolis на Карой Биндер, който оркестрирах заедно с Габор Брузa. Или балетът Bogármese с Жозия Талер, написан за Жула Саркьози, който е в репертоара повече от двадесет години. Друг важен момент беше Mózes, avagy a Tízparancsolat с Ивaн Марко — първият път, когато трябваше сам да напиша цял двуактов балет. И разбира се, Maria, който стартира международната ми кариера като музикален супервайзър.
Накрая: Какво бихте искали името Schubert Music Library да означава за потребителите след една, две или дори пет години?
Schubert Music Library означава професионално съвършенство и изключителен каталог с музика. Искам потребителите да намират отговор на всеки музикален въпрос при нас — да знаят, че винаги могат да се обърнат към нас, защото истинската стойност и експертиза са това, което получават.